Вятъра подтиква огъня. Похвалата – лудостта.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Related quotes
Вятърът подтиква огъня. Похвалата – лудостта.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Блатото те подтиква към дълбок анализ.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
В нас има нещо от лудостта на факирите, които стъпват по пироните пеейки.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Вероятно бъдещите поколения ще открият отново огъня, когато намерят праисторическа неизбухнала атомна бомба.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Юни. Колко прекрасно пеят тополите, противопоставяйки се на вятъра.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Ти тичаш заедно с вятъра и затова не усещаш бурята.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Всяка дреха на простора смята, че се бори с вятъра.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Когато вятъра духа от изток, тревата се накланя на запад.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Няма да лети по-бързо от вятъра този, който се носи по него.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Отплаване към Византион
Не е за старци тук. В прегръдка слети
са младите. В горите птича гмеж
се ражда и умира с песни. Свети
в морето люспест, гъст водовъртеж.
Звяр, птица, риба - всички славят лете
живот и смърт, заченат плод и леш,
и твар до твар сред тоя транс се смее
на интелекта, който не старее.
Окаян дом е старческото тяло.
Палто на прът - освен ако душата
с ръце не плесне още отначало
и не възпее вехтата си вата.
А за певците важна е изцяло
на школите им старата позлата.
Затуй морята с кораб прекосих
и своя свят Византион открих.
О, мъдреци сред огъня на Бога,
стоящи върху златостенна жар,
в спирала строга взвийте се в чертога
и си стъкмете с песни в мен олтар.
Сърцето ми стопете! В изнемога
и вързано за простосмъртна твар,
не се познава то! И нека в края
сред ръкотворна вечност засияя.
Напусна ли природата, в кожуха
на стара същност няма да се грея,
освен ако чрез гръцки майстор в куха
златокована форма оцелея -
на сънен император за разтуха.
Или от златна клонка ще възпея
за пред велможата, призван да съди,
каквото е било, е, и ще бъде.
poem by Уилям Бътлър Йейтс, translated by Владимир Трендафилов
Submitted by Dan Costinaş
Vote! | Copy! | In English | In Romanian