Видях директора на дърво. Всяка клонка трепереше под тежестта на отговорността.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Related quotes
Сладка е тежестта на подаръците.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Дойдох, видях, победих.
quote by Юлий Цезар
Submitted by Dan Costinaş
Vote! | Copy! | In English | In Spanish | In Italian | In Romanian
Голо дърво, което настоява да шуми.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Трябва да се решиш. Или да бъдеш дърво или дървар.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
И в погледа на снежния човек видях амбиция за вечност.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
И добротата трябва да бъде с мярка. Понякога дърветата се чупят под тежестта на плодовете.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Детската невинност. Всяка река е чиста при извора си.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Възприемам всяка философия, ако е полята с добро вино.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Всяка дреха на простора смята, че се бори с вятъра.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Всяка година безразлично изживяваме деня на нашата смърт.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Докато живеем за сметка на другите живи създания, всяка справедливост е спорна.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
Vote! | Copy!
Отплаване към Византион
Не е за старци тук. В прегръдка слети
са младите. В горите птича гмеж
се ражда и умира с песни. Свети
в морето люспест, гъст водовъртеж.
Звяр, птица, риба - всички славят лете
живот и смърт, заченат плод и леш,
и твар до твар сред тоя транс се смее
на интелекта, който не старее.
Окаян дом е старческото тяло.
Палто на прът - освен ако душата
с ръце не плесне още отначало
и не възпее вехтата си вата.
А за певците важна е изцяло
на школите им старата позлата.
Затуй морята с кораб прекосих
и своя свят Византион открих.
О, мъдреци сред огъня на Бога,
стоящи върху златостенна жар,
в спирала строга взвийте се в чертога
и си стъкмете с песни в мен олтар.
Сърцето ми стопете! В изнемога
и вързано за простосмъртна твар,
не се познава то! И нека в края
сред ръкотворна вечност засияя.
Напусна ли природата, в кожуха
на стара същност няма да се грея,
освен ако чрез гръцки майстор в куха
златокована форма оцелея -
на сънен император за разтуха.
Или от златна клонка ще възпея
за пред велможата, призван да съди,
каквото е било, е, и ще бъде.
poem by Уилям Бътлър Йейтс, translated by Владимир Трендафилов
Submitted by Dan Costinaş
Vote! | Copy! | In English | In Romanian